ПАРЕНИ КОЛАЧЕТА

ПАРЕНИ КОЛАЧЕТА

/КРАВАЙЧЕТА/

Кой не знае, има ли някой, който да не чака с радост този ден?! По стара българска традиция в календара първият ден от Новата година е известен като Сурва. С този ден – Сурвак, се отбелязва края на коледните празници. Подготовката започва още от 31 декември през отиващата си година. Новогодишната трапеза е много важна. Тя трябва да е богата и препълнена с ястия - за да бъде здрава, богата, добра и щастлива предстоящата година. Прави се обреден хляб, наричан още боговица. По традиция домакинята прави и баница с късмети от дрянови пъпки, които се наричат за къщата, за нивите и за всички домашни животни. В някои краища в обредната питка се слага и медна пара за благополучие на цялото семейство. Някога най-старата жена в дома прикажда питата с тамян. Най-възрастният – стопанинът на къщата разчупва погачата, като нарича парчетата – за Богородица, за дома и после поотделно за всекиго от семейството. Вярваме и до днес, че комуто се падне парчето с паричката, той ще бъде здрав и щастлив през следващата година. В някои селища късметите от дряновите пъпки и трохите след вечерята се събират и на другия ден се хвърлят в реката, за да е плодородие и берекет през годината. В нощта срещу Сурва посрещаме с веселие и радост часът на Новата година. В Празника най-красивият момент е обичаят сурвакане. След като удари часът в полунощ или на разсъмване млади сурвакари - момчета и момичета тръгват в ръце с дряновите си тояжки, по които има много здрави пъпки, наречени сурвачки. Украсени са с разноцветни вълнени конци, нанизани на конец пуканки, сушенки за ошав, кравайчета. Най-напред сурвакарите поздравяват роднините си, като ги удрят по гърбовете с дряновите си сурвачки и наричат за здраве, плодородие и берекет по земя и по леса. След това обикалят всички къщи в селото. Стопаните отварят порти и ги посрещат в дома си, а децата сурвакат за здраве на домакините и за благополучие. На тръгване, стопанката на къщата дарява сурвакарите с дребни подаръци – малки колачета, ябълки, сушени плодове, орехи, бонбони и паричка. Като обиколят селото, сурвакарите хвърлят дряновите пръчки в реката и се прибират в дома си, преметнали през рамо пълна с лакомства шарена торбичка, изтъкана от домашна вълнена прежда.

/излизат 16 броя/

НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ:

480 грама брашно
250 мл топла вода
20 грама мая за хляб
1 жълтък
1 ч.л. сол
1 ч.л. захар
2 с.л. зехтин

още: 1 белтък за намазване
1 с.л. ситна морска сол на кристали

1 с.л. мед в 1,5 л вода

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

В пресятото брашно, оформено като кладенче се пуска един жълтък, една лъжичка захар и по периферията на брашното се поръсва с една лъжичка сол. Маята се натрошава в чаша с топла вода и се оставя за 10-на минути. Прибавя се към брашното разтворената във водата мая, и зехтина и се замесва меко тесто.
Поставя се в купа намазана леко с олио, покрива се и се оставя да втаса за 45-50 минути, докато тестото уголеми почти два пъти обема си.
Тестото се прехвърля върху набрашнения плот, премесва се и се разточва с дебелина около 1,5 см.

С голяма чаша се изрязват кръгчета, а те по средата се изрязват с по-малка чашка. Излишното тесто се събира и отново се разточва. От него се изрязват следващата доза кравайчета.
Така оформените гевречета се пускат в тенджера с кипнала вода около 1,5 литра, в която е добавена 1 пълна с.л. мед. След като водата заври се пускат по 3 гевречета наведнъж. След като изплуват на повърхността на водата, се оставят така 1 минута и се обръщат внимателно за още една минута.
Попарените колачета се изваждат с дървена лопатка и се подреждат в тавата от фурната върху застлана готварска хартия.
Печката предварително се загрява на 190 градуса.
През това време всяко геврече се намазва с четка с леко разбит белтък. Отгоре се поръсват с 2-3 щипки ситни кристалчета морска сол, а може и розови такива.

Пекат се за 18 минути да се зачервят.