Вземат се едни пилешки бутчета /моите са от домашни бройлери – от 2 бр., това е = на 4, ама купени, да не си помислите, че съм толкова добра, че сама да съм си произвела месото/ обезкостих ги с острия нож на пържоли, посолих със сол и черен пипер и му ги подадох на другаря, тука до мене, да ги опече на скарата, която аз предварително натъкмих и загрях. Дето се вика – другар в нужда се познава, помогнах, да му е по-леко. То пък какво да му е!? – чак радиото изкарахме на балкона, да не изтървем новини, едно-друго… Ама и кафе /3 в 1/, като за следобед, предложих, само и само мир да има.
ГАРНИТУРА: През това време, докато пуши скарата, рекох да направя картофи, от някъде чух, че били „Максим”, не знам от де им иде името, пък и рецепта из нета не можах да им намеря. Е, каквито, такива ще ги ядем. Не знам дали имат нещо общо с този Максим, на когото са кръстени. Аз ги направих така - нарязах на тънки резени картофени шайби и ги бланширах за около 2-3 мин. в кипнала вода + една суп. лъжица краве масло + 2 щипки сол. Наредих ги върху хартия за печене в една тава, както се вижда ни снимката, като се застъпват шайбичките. Да не гори тока само заради 2-3 „Максима”, до картофите наредих панирани шайби лук /готова заготовка замразена/. Пекох заедно в предварително загрята фурна на 220 градуса за 20 минути, като лукчетата ги обърнах един път.
Ще забележите и малко тиквички на скара, също към гарнитурата минават. Що пък там да минават, то можеш и само с тях да се наядеш, ама, хайде, днес тъй ще минат! В един резен домат със шприц сложих малко натурален млечен крем за мазане, много лек, а и с доматчето много си минават. А на мене и с картофчето си ми минава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар