ГОДИШНИНА
ОТ СВАТБА С ПЪРЖЕНИ
ФИЛИЙКИ
Някакъв
по-специален ден е на днешната дата за мен. И вечерята е някак по-специална, да
не кажа, че и по-особена. Вечеря с хляб! Но не какъв да е, става въпрос за
по-специален - пържен хляб с яйце. Като за специален случай.
Още сутринта, докато си пием кафето в махленското барче, попитах моя мъж дали се сеща какъв ден е днес, а той отговаря: "понеделник". Е, знае човекът. И ме гледа някак учудено, как пък аз така в понеделник сутрин още, съм изпаднала в заблуди. Аз обаче пак настоявам, дали тъй нещичко не му говори днешната дата. Той изведнъж се сети, и вместо да ми обещае, че ще ме води на вечеря в ресторант, ми казва: "Направо се чудя, как те изтърпях повече от 30 години!?" Аз пък си рекох, че щом не ги знае точно колко са и не ги брои годините, значи малко съм му дошла за търпене. Няма да казвам нищо за моето търпение... Тука просто си слагам многоточието... и тиганчето на огъня...
Като млада булка хич ме нямаше в кухнята. Не знаех даже един боб как да сготвя. До тогава си имах баба в къщи, а и мама, и кака... те се занимаха с готвенето. Но не бях и чак толкоз боса. Имах ли картон яйца, можех да направя чудеса - това яйца на очи, бъркани и варени, ги оправях, та даже и пържен хляб правех с тях. Пък те филийки тъй вървяха - де със сладичко, де със соленко… Тогава, младият ми съпруг, казваше: "ей, ти, май ще въртиш къща!"
Не станах кой знае колко добра къщовница. Но днес е специален ден за мен. Завъртях се из кухнята и реших да приготвя на съпружето специална вечеря. Като в ресторант сме. На блок-маса сме - с любими пържени филийки, с блокче сиренце. Кеф ти ги със сладичко, кеф ти със соленичко. О, през годините се научих да правя много неща, даже и зимнина. Затуй е много вкусна днес вечерята, хем с настроение, че денят е по-особен, хем с домашно приготвена лютеница и домашно сладко от цели смокини. Все любими неща!
На всички вас, пожелавам в живота ви да има толкова солено и достатъчно сладко, за да ви е вкусен хлябът!
Още сутринта, докато си пием кафето в махленското барче, попитах моя мъж дали се сеща какъв ден е днес, а той отговаря: "понеделник". Е, знае човекът. И ме гледа някак учудено, как пък аз така в понеделник сутрин още, съм изпаднала в заблуди. Аз обаче пак настоявам, дали тъй нещичко не му говори днешната дата. Той изведнъж се сети, и вместо да ми обещае, че ще ме води на вечеря в ресторант, ми казва: "Направо се чудя, как те изтърпях повече от 30 години!?" Аз пък си рекох, че щом не ги знае точно колко са и не ги брои годините, значи малко съм му дошла за търпене. Няма да казвам нищо за моето търпение... Тука просто си слагам многоточието... и тиганчето на огъня...
Като млада булка хич ме нямаше в кухнята. Не знаех даже един боб как да сготвя. До тогава си имах баба в къщи, а и мама, и кака... те се занимаха с готвенето. Но не бях и чак толкоз боса. Имах ли картон яйца, можех да направя чудеса - това яйца на очи, бъркани и варени, ги оправях, та даже и пържен хляб правех с тях. Пък те филийки тъй вървяха - де със сладичко, де със соленко… Тогава, младият ми съпруг, казваше: "ей, ти, май ще въртиш къща!"
Не станах кой знае колко добра къщовница. Но днес е специален ден за мен. Завъртях се из кухнята и реших да приготвя на съпружето специална вечеря. Като в ресторант сме. На блок-маса сме - с любими пържени филийки, с блокче сиренце. Кеф ти ги със сладичко, кеф ти със соленичко. О, през годините се научих да правя много неща, даже и зимнина. Затуй е много вкусна днес вечерята, хем с настроение, че денят е по-особен, хем с домашно приготвена лютеница и домашно сладко от цели смокини. Все любими неща!
На всички вас, пожелавам в живота ви да има толкова солено и достатъчно сладко, за да ви е вкусен хлябът!
А
ето как приготвих филийките:
Чукнах
5 яйца в една купа, разбих ги добре с вилицата с 2 щипки сол и добавих около 50
мл. прясно мляко. Хлябът не беше сух. Готов нарязан е, а аз просто срязах
филийките по диагонал, за да е по-интересно. Нали ще правя празнична вечеря.
Топвах ги в разбитите яйца и пържих по двечки в малък съд в обилно олио.
Няма коментари:
Публикуване на коментар