Разлях си кафето… Не, защото мога да си гледам на кафе, а защото държах четката в ръка… В този момент ми се прииска да мога да гледам на кафе… Не, че вярвам в значението на въображаемите фигури, но взех бялата чиния, вместо лист хартия и четчицата тръгна… някак неволно… към Париж…
За символа, аз няма да говоря…
Смисъла, сами открийте, вие, хора…
Нека да е мир в сърцата…
Не бива да убиват днес цветята…
С ПОЖЕЛАНИЕ ЗА ЖИВОТ В ЦВЕТЯТА!
Няма коментари:
Публикуване на коментар