Не бях и не станах добра дъщеря…
После, в годините, бързах да гоня деня…
Днес, не съм и достатъчно майка добра
към вече отдавна порасналата ми дъщеря…
Знам обаче добре, че на земята голяма
е най-уютно в прегръдката топла на Мама!
ПРИЗНАНИЕ С ЕДНА ЗАКЪСНЯЛА РОЗА!
Нарисувах тази прегръдка върху чиния с тънка четка. Вместо боичка - 1 к.л. нес кафе, щипка захар и 3-4 капки вода. За розовото по шала на майката, използвах червена сладкарска боичка.
И от утайка на сварено кафе на джезве
Няма коментари:
Публикуване на коментар