ВИШНОВКА

ВИШНОВКА

Навремето почти във всяка стара къща, а пък и днес, много домакини си правят различни домашни ликьори. Вишновката е една такава напитка, която уж минава за дамско питие, ама, съм сигурна, че и на някого от мъжкото съсловие, ако предложиш една чашка, изпотена от изстудената напитка, ще му се понрави. А красивият червен кристален цвят, те предизвикват да си налееш още веднъж. На вкус приятно сладичко и охладено отива добре, ама накрая това питие може и леко да те омае.

Ето аз как я приготвих:

Купих 3 кг вишнап /това е плод - между череша и вишна/. Плодовете са сочни, не са толкова кисели и са по-едри от вишната.

Ползвах една стъклена 5-литрова дамаджана.
В нея пуснах измитите 3 кг вишни, почистени от дръжките, без да премахвам костилките.
Плодовете се посипват с 3 ч.ч. захар, което е около 600 грама.
Залива се с домашна плодова ракия. Дамаджаната не е пълна до горе с ракия, а има празно пространство, което може би ще побере още 1 литър ракия. Но ми се струва, че винаги може да се долее.
Оставя се така, като три-четири дни поред се разклаща. Захарта ще се разтопи и постепенно ще се получи този наситен червен цвят.
Четох в различни сайтове, че трябва да се изчака и да отлежи 40 дни, след което вишновката се прецежда през марля.
Сега ще призная, че и един месец не я дочакахме. На 20-ия ден отлях в една малка бутилка от алената течност и я сложих в хладилника да събере малко хлад.
И... у дома вече трета вечер я пробваме. Тръгна тя... За това, вчера заредих друга доза, само че с вишни.

За 1-литрова стъклена бутилка:
500 г вишни
1 ч.ч. захар
Залива се с ракия до горе.

Някъде четох, че плодовете се изваждат. Аз оставям плодовете в бутилката. Пък после мога да ги ползвам за дребни сладки, нали си спомняте онези вкусни бисквитени, тъй наречени "негърски очи" - в тях ще бодна по една "пияна" вишна.

Аз ви желая здраве и казвам наздраве!