ДОМАШЕН ХЛЯБ
Истина има в онази българска поговорка, която казва, че
никой не е по-голям от хляба. Всеки му се подчинява. А в друга една се казва:
„Който има хляб, има всичко“. Да, има ли хляб... се оцелява. Откакто свят светува хлябът е едно от
най-ценните неща. В българския бит хлябът е свещен. Не само за ежедневно
изхранване, хлябът е важна част в нашите национални обреди. Става ли Празник
без хляб и традиционна погача!? Има ли хляб може да стане Празникът хубав и
вкусен. Ах, колко е дъхав хляба, омесен от коравите бабини ръце!
Днес реших да изпека домашен хляб. Е, не е с идеална
външност, не е и толкова сладък, както някога беше, изваден от бабината домашна пещ, изградена от
тухли и подмазана с глина, но пак е вкусен. У дома мирише, като тогава –
с онази незабравима топлина на селската фурна.
И понеже това ми навява едни далечни и мили спомени, обядът
ще е много по нашенски:
С домашен топъл дъхав хляб със сол, пипер и мерудия. Саламец резенче
и бучка сиренце ще сложа. И още - домат червен и корнишон със свежестта на
топло лято. За пикантност - пресен лучец и чушлето люто.
Вкусно е!
Всъщност тази българска дъска с храна, я вижте, не стана ли
красива!?
Като в българското ни красиво знаме!
"Бяло, зелено, червено –
три разлюлени вълни…"
И като го споменавам, нека да си припомним колко простичко,
а същевременно толкова съществено и истинско се съдържа в цветовете на
българския трибагреник:
Бялото - символизира чистотата и надеждата.
Зеленото е символ на хубавата ни природа.
Червеното в знамето ни е пропитата кръв в земите ни.
Тези три цвята символизират трите основни съсловия на
обществото – бялото е духовенството, зеленото е работниците, червеното - войници.
Красиво е!
И едно такова - българско!
продукти:
500 г бяло брашно
250 мл вода
20 г мая
1 ч.л. сол
1 ч.л. захар
2 с.л. олио
Маята се натрошава и заедно със захарта и 1 с.л. брашно се залива с една чашка леко топла вода и се оставя да шупне за около 20 минути.
Брашното се пресява и в кладенче от него се сипва маята, 1-2 лъжици олио или зехтин, малко сол, долива се останалата вода и се замесва тесто.
Оставя се в набрашнена купа да втаса, докато удвои обема си.
Понеже в момента времето е топло, това стана за 45 минути.
Отново се премесва върху набрашнен плот и се оформя хлебче.
Аз го оформих по следния начин:
С длани върху плота разстлах тестото, колкото стандартен лист хартия - А4.
Подгънах от двата края навътре.
След това по същия начин се подгъват и срещуположните страни, нещо като пощенски плик и се затваря. Това се повтаря, като отново се разстила и пак се сгъва по същия начин.
Хлебчето се поставя в леко намаслена и поръсена с брашно тавичка /ползвах квадратна с размери 22/22 см/.
Тензухена кърпа се поръсва с брашно и хляба са покрива с нея с набрашнената част към хляба. Оставя се отново да втаса за 30 минути /според температурата в стаята/.
Фурната през това време се загрява на 240 градуса. На дъното във фурната се поставя празна тава.
Преди да се сложи да се пече, по повърхността на хляба се правят с острието на нож няколко прореза с дълбочина 5-6 мм.
В празната тава се сипва една чаша студена вода и хляба се слага да се пече.
Пекох 45 минути с вентилация. След 15 минути намалих градусите на 200. Още два пъти доливах по една чаша студена вода в тавичката на дъното.
След изключване на фурната, оставих хляба във фурната за 15-на минути.
А след това го сложих върху решетъчна поставка да поизстине.
Този хлебец върви даже и с пържолки - едни такива симпатични "плеснички", обърнати в тигана на горещия котлон.
