ДОМАШЕН ХЛЯБ

ДОМАШЕН ХЛЯБ

Истина има в онази българска поговорка, която казва, че никой не е по-голям от хляба. Всеки му се подчинява. А в друга една се казва: „Който има хляб, има всичко“. Да, има ли хляб... се оцелява. Откакто свят светува хлябът е едно от най-ценните неща. В българския бит хлябът е свещен. Не само за ежедневно изхранване, хлябът е важна част в нашите национални обреди. Става ли Празник без хляб и традиционна погача!? Има ли хляб може да стане Празникът хубав и вкусен. Ах, колко е дъхав хляба, омесен от коравите бабини ръце!

Днес реших да изпека домашен хляб. Е, не е с идеална външност, не е и толкова сладък, както някога беше, изваден от бабината домашна пещ, изградена от тухли и подмазана с глина, но пак е вкусен. У дома мирише, като тогава – с онази незабравима топлина на селската фурна.

И понеже това ми навява едни далечни и мили спомени, обядът ще е много по нашенски:

С домашен топъл дъхав хляб със сол, пипер и мерудия. Саламец резенче и бучка сиренце ще сложа. И още - домат червен и корнишон със свежестта на топло лято. За пикантност - пресен лучец и чушлето люто.

Вкусно е!

Всъщност тази българска дъска с храна, я вижте, не стана ли красива!?

Като в българското ни красиво знаме!     

"Бяло, зелено, червено –

три разлюлени вълни…"

И като го споменавам, нека да си припомним колко простичко, а същевременно толкова съществено и истинско се съдържа в цветовете на българския трибагреник:

Бялото - символизира чистотата и надеждата.

Зеленото е символ на хубавата ни природа.

Червеното в знамето ни е пропитата кръв в земите ни.

Тези три цвята символизират трите основни съсловия на обществото – бялото е духовенството, зеленото е работниците, червеното - войници.

Красиво е!

И едно такова - българско!

продукти:

500 г бяло брашно

250 мл вода

20 г мая

1 ч.л. сол

1 ч.л. захар

2 с.л. олио

Маята се натрошава и заедно със захарта и 1 с.л. брашно се залива с една чашка леко топла вода и се оставя да шупне за около 20 минути.

Брашното се пресява и в кладенче от него се сипва маята, 1-2 лъжици олио или зехтин, малко сол, долива се останалата вода и се замесва тесто.

Оставя се в набрашнена купа да втаса, докато удвои обема си.

Понеже в момента времето е топло, това стана за 45 минути. 

Отново се премесва върху набрашнен плот и се оформя хлебче.

Аз го оформих по следния начин:

С длани върху плота разстлах тестото, колкото стандартен лист хартия - А4.

Подгънах от двата края навътре.

След това по същия начин се подгъват и срещуположните страни, нещо като пощенски плик и се затваря. Това се повтаря, като отново се разстила и пак се сгъва по същия начин.

Хлебчето се поставя в леко намаслена и поръсена с брашно тавичка /ползвах квадратна с размери 22/22 см/.

Тензухена кърпа се поръсва с брашно и хляба са покрива с нея с набрашнената част към хляба. Оставя се отново да втаса за 30 минути /според температурата в стаята/. 

Фурната през това време се загрява на 240 градуса. На дъното във фурната се поставя празна тава.

Преди да се сложи да се пече, по повърхността на хляба се правят с острието на нож няколко прореза с дълбочина 5-6 мм.

В празната тава се сипва една чаша студена вода и хляба се слага да се пече.

Пекох 45 минути с вентилация. След 15 минути намалих градусите на 200. Още два пъти доливах по една чаша студена вода в тавичката на дъното.

След изключване на фурната, оставих хляба във фурната за 15-на минути.

А след това го сложих върху решетъчна поставка да поизстине.

Този хлебец върви даже и с пържолки - едни такива симпатични "плеснички", обърнати в тигана на горещия котлон.